Най-кратко: няма европейска директива, която да казва „въведете СУПТО / одобрен от НАП софтуер“.
Има:
- общи правила за ДДС (Директива 2006/112/ЕО), които казват „борете се с измамите“;
- Директива (ЕС) 2015/1535, която казва: „ако ще въвеждате технически регламенти (като Наредба Н-18), трябва предварително да ги нотифицирате в ЕК“ – това е причината ВАС да отмени част от старото СУПТО, не причина да се въвежда СУПТО.(EUR-Lex)
Колегата вероятно бърка именно това – ЕС изисква „уведомяване“, не „СУПТО“.
1. Какво реално идва „от Европа“ по линията СУПТО
1.1. Директива 2015/1535 – процедурата, на която Н-18 „изгоря“
Директива (ЕС) 2015/1535 задължава държавите членки да уведомяват ЕК за всеки проект на технически регламент, който може да създаде бариери пред търговията (вкл. ИТ стандарти, изисквания към софтуер и т.н.).(EUR-Lex)
- България въвежда тежките СУПТО-изисквания през измененията на Наредба Н-18 (2017–2019 г.), без да уведомят ЕК.
- По жалба на десетки браншови организации ВАС отменя редица ключови разпоредби – Решение №14406/20.11.2020 г., като едно от основанията е именно липсата на нотификация по 2015/1535, т.е. нарушена е процедурата на ЕС.(Върховен административен съд)
Тоест: ЕС не ни е казал „правете СУПТО“, а „ако ще правите такива изисквания, първо ни ги покажете“.
При новите изменения на Н-18, които вървят паралелно с идеята за „софтуерна фискализация“, МФ вече изрично казва, че проектът е нотифициран пред ЕК с № 2022/453/BG по Директива 2015/1535 – това е „закърпване“ на процедурната грешка, не изпълнение на директива за самото СУПТО.(Държавен вестник)
1.2. Какво ЕС наистина натиска: ViDA и дигитално отчитане
През март 2025 г. Съветът официално приема пакета VAT in the Digital Age (ViDA) – най-голямата реформа на ДДС от десетилетия.(Taxation and Customs Union)
Основните идеи:
- Digital Reporting Requirements (DRR) – до 2030–2035 всички държави трябва да минат към е-фактуриране и почти реално-времево дигитално отчитане на транзакции, вместо обобщени справки.(European Commission)
- Държавите могат да си запазят собствени системи (онлайн касови апарати, DRR модели), но трябва да ги хармонизират с общата рамка.
Тук ЕК казва „искаме е-фактуриране и дигитално отчитане“, но не казва как точно да изглежда вътрешният POS/складов софтуер и със сигурност не казва „създайте национален бял списък от одобрени програми“.
2. Как се борят с недекларирани продажби другите държави
Ще го разделя на три основни модела, които в практика се комбинират:
Модел А: Сертифициран касов/фактуриращ софтуер (без задължително реално време)
Франция
- От 2018 г. е в сила т.нар. Loi anti-fraude TVA – задължителен сертифициран касов/управленски софтуер за всички, които приемат плащания в брой и са по ДДС.(Android POS Systems | QUORiON)
- Софтуерът трябва да гарантира неизменяемост, сигурност, съхранение и архивиране на данните; съответствието се доказва с сертификат NF525 от акредитирани органи (LNE, Infocert) или самосертификация (която се забранява постепенно).(INFOCERT)
- От 2025–2026 г. самосертификацията отпада – остава само сертификация от акредитиран орган; санкциите са ~7 500 € на незаконосъобразна система.(Фискални Изисквания)
Португалия
- Изисква сертифициран фактуриращ софтуер + подаване на SAF-T файл и онлайн репортинг на фактурите (вкл. QR и ATCUD кодове).(Taxation and Customs Union)
- Това е подобно на „СУПТО-философия“, но фокусът е фактури и отчетни файлове, не задължителен бял списък на всички POS/складови системи.
Испания
- Закон 11/2021 (Anti-Fraud Law) забранява софтуер, който позволява двойно счетоводство и укриване на оборот („zappers“/phantomware).(Stripe)
- Новата рамка Verifactu / SIF изисква фактуриращите системи да:
- генерират неизменяем запис за всяка фактура;
- или да го подписват и пазят, или да го изпращат в реално време към данъчната администрация (AEAT).(Efsta)
➡ Тези страни не водят „на ръка“ списък на одобрени от данъчната администрация складови програми за всяка държава, а задават технически критерии и/или сертификационна схема.
Модел Б: Онлайн фискализация / онлайн касови апарати в реално време
Унгария
- От 2013–2014 г. въвежда задължителни онлайн касови апарати (OCR), които изпращат всяка бележка към НАВ (данъчната администрация).
- Научно изследване показва, че отчетните обороти скачат около датата на включване на OCR, което се приема като директен ефект от намалената възможност за укриване на продажби.(SpringerLink)
Хърватия
- Още от 2013 г. има класическа фискализация – всеки касов бон се подписва и праща онлайн към НАП.
- Сега въвежда Fiscalization 2.0 с:
- задължителна B2B е-фактура от 2026 г.;
- разширен real-time отчет на транзакции (CTC / continuous transaction controls).(Efsta)
(Подобни онлайн модели имат и Италия, Гърция, др. – различават се детайлите, но идеята е сходна: „без Интернет няма каса“.)
Модел В: Е-фактуриране и Digital Reporting Requirements (DRR)
Това е посоката на целия ЕС с ViDA – постепенно преминаване към:
- задължителни структуриран e-фактура (EN 16931);
- почти реално-времево цифрово отчитане на всяка транзакция към данъчната администрация.
Типични примери:
Италия
- Един от първите, въвели централизирано отчитане на всички B2B/B2G e-фактури чрез система SDI – фактурата първо минава през държавата, после стига до клиента. Това се възприема като модел, към който се ориентират Румъния, Полша и др.(EUR-Lex)
Румъния
- RO e-Factura: от 2024/2025 г. всички B2B фактури между румънски ДДС-регистрирани фирми се издават само през държавната платформа, с XML формат, квалифициран подпис и 10-годишно електронно съхранение.(Global VAT Compliance)
- Паралелно – B2C e-reporting за касовите продажби.
Полша, Португалия, Испания и др.
- Имплементират или планират централизирани e-фактура платформи и DRR (KSeF в Полша, SAF-T + e-фактура в Португалия, SII + Verifactu в Испания).(Taxation and Customs Union)
ViDA общият знаменател
- ViDA изрично говори за Digital Reporting Requirements – задължения за дигитално, често почти реално-времево подаване на данни за транзакции, като стандарт за целия ЕС до 2030–2035 г.(European Commission)
3. Работи ли изобщо това? Малко оценки
3.1. Намаляване на VAT gap, но с цена
- Докладите на ЕК за VAT gap показват, че държави като Италия, Португалия, Унгария, Хърватия и Румъния, които въвеждат е-фактуриране/онлайн каси/DRR, като цяло отбелязват съществено свиване на разликата между теоретичните и реално събрани ДДС.(Европейски парламент)
- Същевременно административната тежест не е малка – самият доклад „VAT in the Digital Age“ признава, че в 11 държави с национални DRR режими общата тежест за бизнеса достига до 1.7 млрд. евро годишно.(Taxation and Customs Union)
3.2. Специалният проблем „електронно потискане на продажби“
OECD и EU-Fiscalis от години работят по темата electronic sales suppression – „zapper“, „phantomware“ и други трикове за чистене на оборот от касовите системи. Докладите им дават „good practice“ списък:
- онлайн касови апарати с неизменяем лог;
- сертифициран софтуер със запечатани алгоритми;
- SAF-T / DRR файлове за масов анализ;
- комбинация от рисков анализ + проверки на място.(OECD)
Изводът там е много близък до това, което виждаме на терен: технологичното решение само по себе си не стига, трябва и:
- разумни срокове;
- стабилни правила (да не се сменят през 3 месеца);
- добро качество на софтуера и хардуера;
- стимули за доброволно спазване (по-нисък риск от проверки, възможни данъчни облекчения и т.н.).
4. Къде се вписва българското СУПТО
4.1. Старият СУПТО – „бял списък“ + технически микромениджмънт
Българският модел по Наредба Н-18 (2018–2020) беше нетипично ригиден в европейски мащаб:
- централен списък на „одобрените СУПТО“ в НАП;
- детайлни изисквания към вътрешна БД, API, логове, права, режими на работа;
- практически заличаване на граничната линия между фискален модул и управленски софтуер.
Това доведе до:
- огромни разходи за разработчиците (вкл. Microinvest, SAP-интегратори и др.);(Софтуерна къща Дейта плюс)
- силен отпор от бизнеса и частична съдебна победа (ВАС).
4.2. Новият опит за „връщане на СУПТО“ (бюджет 2026)
В проекта за Бюджет 2026 правителството предлага от 1.1.2026 г. задължително използване на „софтуер за управление на продажбите“, одобрен от НАП, което реално е рестарт на философията СУПТО, макар и с друга терминология.(Forbes България)
Това се обосновава с:
- прогнозен допълнителен приход ~320 млн. евро за 2026 г. (цифрата, цитирана и в материала на Economic.bg, идва именно от средносрочната бюджетна прогноза);
- твърдение, че така ще се спре практиката за „нефискален бон, който изглежда като фискален“.
Но този подход е по-рестриктивен от повечето европейски примери:
- вместо да се зададат технически критерии и да се остави пазарът на софтуер да ги изпълнява (както във Франция/Испания/Португалия),
- българският модел отново иска централен административен контрол над конкретните продукти, което носи риск от:
- забавяне на иновации;
- концентрация на пазарен дял;
- спънки за нишови решения (пример – специализиран софтуер за фискални устройства, за който ние се борим да е гъвкав).
4.3. Какво всъщност ще изисква ЕС от България
ViDA и DRR означават, че до 2030–2035 г. България така или иначе ще трябва да въведе:
- структурирано е-фактуриране (поне за вътреобщностните B2B сделки, вероятно и национално);
- някаква форма на почти реално-времево дигитално отчитане (DRR), която трябва да е съвместима със стандарта EN 16931 и да не противоречи на европейската рамка.(European Commission) – в момента фискалните бонове се подават към сървъра на НАП на около 5 мин., всеки бон.
Никъде във ViDA няма изискване „поддържайте списък с одобрени от НАП складови програми“ – това е изцяло български избор на инструмент.
5. Практическо заключение (от гледна точка на човек поддържащ фискални устройства и търговски системи в последните 30 години)
- Твърдението „СУПТО е резултат от европейска директива“ е неточно.
- Вярно е, че:
- ЕС натиска за дигитализация и борба с VAT gap;
- има директива за уведомяване (2015/1535), която удари Н-18;
- Но няма директива „въведете одобрен от данъчната администрация POS/ERP софтуер“.
- Вярно е, че:
- Европейската тенденция е към:
- real-time или near-real-time електронно отчитане (DRR, онлайн каси, е-фактуриране);
- технически критерии и сертификация, а не одобряване по име на всеки софтуер.
- България в момента върви по по-тежкия път:
- рестарт на идеята за „одобрен софтуер“ (СУПТО 2.0),
- и паралелно – планове за софтуерна фискализация и е-фактуриране, за да настигнем ViDA.(Фискални Изисквания)
- Ако (бранша – БАДФУ) ще пишем позиция/становище, силният аргумент е:
- „ЕС и ViDA искат е-фактуриране и дигитално отчитане, не списъци с одобрени програмни продукти.
- В повечето държави членки целта се постига с:
- ясен технически стандарт за касови/фактуриращи системи;
- онлайн отчитане и анализ;
- комбиниране с риск-базиран контрол;
- а не с административно лицензиране на всяка ERP/складова програма от данъчната администрация.“
Стефан Радев
15 Ноември 2025 г.
гр. София
