1️⃣ Какво точно правят промените по чл. 118 ЗДДС (СУПТО частта)
В проекта са вкарани промени в § 19 от ЗДДС, които засягат СУПТО режима:
a) От „може“ към „е длъжен“ – задължение за СУПТО
Промяна:
- чл. 118, ал. 14 – в основния текст думите
„може да“ → се заменят с „е длъжен да“.
Ал. 14 е тази, която лежи в основата на режима за деклариране на софтуера от производител/разпространител и включването му в списъка на НАП (връзката с Наредба Н-18, чл. 52б и 52в).Янак Софт+1
Практически:
➡ Производител/разпространител на софтуер за управление на продажби, който иска да го използват в България, вече не просто „може“, а е длъжен да го декларира и да влезе в публичния списък, ако този софтуер ще се ползва за управление на продажби във връзка с фискални устройства.
b) Ал. 18 – от „избрал да ползва“ към „който използва“
Същественото:
„(18) Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16.“
Преди (по смисъла на Наредба Н-18 и практиката) режимът беше:
- ако лицето избере да ползва СУПТО от списъка – тогава има куп задължения, но изборът беше доброволен (затова имаше отделни „не-СУПТО“ версии).
Сега:
- всеки, който използва софтуер за управление на продажби в търговски обект,
➜ е длъжен да използва само софтуер, включен в списъка на НАП по чл. 118, ал.16.
Т.е. практически се въвежда задължителен СУПТО режим за всички, които:
- имат задължение за издаване на фискален бон, и
- използват софтуер за управление на продажбите (ERP, POS, хотелски софтуер и т.н., който управлява продажби и/или касови апарати).
c) Санкции и запечатване
Промени в санкционната част:
- чл. 185б, ал. 1 – текстът се „разширява“: вече се санкционира всяко лице, което използва софтуер за управление на продажбите (и не спазва изискванията), а не само тези, които са „избрали“ да използват софтуер от списъка и всъщност ползват друг.
- чл. 186, ал. 1, т. 5 се изменя:
➜ основание за запечатване на обект става самият факт, че се ползва софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал.16. - чл. 186а се отменя – това беше специална допълнителна уредба за СУПТО/Н-18 (транзитни/специални случаи).
- § 20 и § 21:
- МФ трябва да приведе Наредба Н-18 в съответствие до 2 месеца.
- Задължените лица трябва да приведат дейността си в съответствие до 1 април 2026 г.
d) Мотивите – защо го правят
В мотивите към законопроекта изрично се казва:
- установени са случаи на манипулиране на данните;
- използват се софтуери, в които:
- продажбите се отчитат в системата,
- но не се подава команда към фискалното устройство → не се издава фискален бон;
- вместо това се отпечатва нефискален бон, имитиращ фискален;
- по НАП-данни към момента:
- само в 5943 обекта на 4272 оператора доброволно се ползва софтуер от списъка,
- в „голяма част“ от обектите се ползват други софтуери, които дават възможност за укриване на оборот.
Извод:
➡ С този пакет държавата официално преминава от „доброволно сертифициран СУПТО“ към „задължително само сертифициран СУПТО“, с по-твърди санкции.
2️⃣ Как това се вписва в европейската правна рамка (Директива 2006/112 и ViDA)
a) VAT директивата – какво казва ЕС
Директива 2006/112/ЕО (общата ДДС директива) не казва нищо конкретно за касови апарати и СУПТО. Тя дава общата рамка и две важни „козметки“, на които стъпват такива режими:
- чл. 242–244 – задължения за водене на отчетност и документиране на доставките. EUR-Lex
- чл. 273 – държавите членки могат да въвеждат допълнителни задължения за гарантиране на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на измами и укриване на данъци, стига:
- да не надхвърлят необходимото за тази цел;
- да не създават формалности, свързани с преминаването на граници;
- да не нарушават принципите на неутралност и пропорционалност.
Освен това, по чл. 395 държава-членка може да поиска специална дерогация, ако въвежда нестандартни мерки срещу измами – това пътно се използва за онлайн отчетност, специални фискални устройства и др. EUR-Lex+1
Извод:
➡ ЕС не казва „трябва да имате СУПТО“, но дава свободата на държавата да въвежда точно такива мерки, ако са пропорционални и не дискриминират.
b) VAT in the Digital Age (ViDA)
Пакетът VAT in the Digital Age (ViDA) и съпътстващите доклади са насочени към: EUR-Lex+3Taxation and Customs Union+3Taxation and Customs Union+3
- е-фактуриране и дигитално отчитане (digital reporting requirements) – реално време/почти реално време;
- по-добро засичане на измамите чрез данните;
- обща хармонизация на отчитането, но не и на конкретната технология на касовия софтуер.
ViDA не казва „трябва да имате сертифициран POS софтуер“, а „трябва да подавате данните електронно по определени правила“. Това оставя пространство държавите да си правят собствени режими за касови апарати и софтуер.
3️⃣ Практики в други държави – колко „нестандартна“ е българската идея
🇫🇷 Франция – задължително сертифициран софтуер (NF525)
Франция от 2018 г. има изискване всички търговци, които използват касов софтуер, да ползват сертифициран anti-VAT-fraud касов софтуер. Изискванията покриват: неизменяемост, сигурност, съхранение и архивиране на данните.Marosa VAT+2INFOCERT+2
Важно:
- От 2025–2026 г. отпада „самосертифициране“ – софтуерът трябва да бъде сертифициран от акредитирани органи (LNE, Infocert). Efsta+2Фискален Портал+2
- Бизнеси, използващи несертифициран софтуер, подлежат на значителни глоби (напр. 7500 € на система).
Сходство с България:
- Задължителен сертифициран касов софтуер;
- Сертификат/списък, поддържан централно;
- Сериозни санкции при използване на несертифициран софтуер.
Разлика е повече в техниката (френски стандарт NF525 vs. българска Наредба Н-18/НАП списък), отколкото в идеята.
🇵🇹 Португалия – сертифициран софтуер + SAF-T
Португалия е класически пример:
- Всички, които издават фактури, трябва да използват фактуриращ/касов софтуер, сертифициран от данъчната администрация (AT). vatcalc.com+1
- Моделът включва:
- гарантирано непроменяеми и последователно номерирани документи;
- SAF-T (PT) файлове – периодични електронни отчети с детайлни данни за счетоводство и продажби, които се подават към данъчните. EDICOM+2Sni Technology+2
Тук пак имаме:
- сертифициран касов/фактуриращ софтуер;
- електронно подаване на подробни данни.
🇭🇺 Унгария – сертифициран POS + онлайн фискализация
В Унгария:
- POS софтуерът и фискалните устройства трябва да са сертифицирани от NAV (данъчната администрация). Фискален Портал
- От 2014 насам – онлайн касови апарати с реално време предаване на данни за продажбите към NAV; системата е надграждана и към RTIR (real-time invoice reporting) и еволюира към по-широк digital reporting. vatcalc.com+2DDD Invoices+2
Това много наподобява комбинацията от български СУПТО + фискални устройства + евентуално бъдещи онлайн интеграции.
Други държави (накратко)
- Италия, Испания, Полша, Германия, Австрия – имат различни форми на фискализация, e-invoicing и/или задължителни технически средства (напр. „TSE – Technische Sicherheitseinrichtung in Deutschland“ в DE/AT, е-фактуриране B2B/B2G, JPK/SAF-T). Философията е същата:
- заключване на касовите данни;
- проследимост и неизменяемост;
- електронно отчитане. Taxation and Customs Union+2Accountancy Europe+2
4️⃣ Съпоставка: къде е България на този фон
a) По същата линия като „твърдите“ режими
От гледна точка на ЕС практика, българският ход не е екзотика, а е в линия с:
- Франция – задължително сертифициран касов софтуер;
- Португалия – задължително сертифициран фактуриращ софтуер + SAF-T;
- Унгария – сертифицирани POS + онлайн фискализация.
Т.е. идеята „ползваш ли софтуер – трябва да е сертифициран/в списък“ е напълно допустима в рамките на чл. 273 и 395 от Директива 2006/112, стига да е пропорционална и недискриминационна. EUR-Lex+2EUR-Lex+2
b) Специфично българско: централен списък + Наредба Н-18
Там, където България се отличава, е в конкретната имплементация:
- централизираният списък на НАП по чл. 118, ал. 16;
- изключително детайлните изисквания на Наредба Н-18 към:
- бази данни,
- логове,
- вътрешни контроли,
- облачни решения (локация на данните),
- архитектура на софтуера и т.н. Национална приходна агенция+2Парламент+2
- регистрационният и декларационен режим за производителите/разпространителите – критикуван от бизнеса (напр. БСК) като прекомерен и „регистрационен режим за софтуер“. Bulgarian Industrial Association
С новите текстове обаче се минава от режим „избереш ли СУПТО – живееш в Наредба Н-18“ към:
➡ „ползваш ли софтуер за продажби – задължително живееш в Наредба Н-18“.
c) Правни рискове спрямо правото на ЕС
Идеята „само сертифициран софтуер“ е приемлива, но:
- трябва да е пропорционална, т.е. да не въвежда по-тежка регулация от нужното за борба с измамите;
- не бива да се превръща в скрито ограничение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги (ако режимът на практика затваря пазара за чужди доставчици на POS/ERP – напр. чрез непрозрачен, тежък или чисто формален национален списък).
Точно това са аргументите, които се повдигат и в българския дебат – например БСК твърди, че регистрационният режим за СУПТО е „незаконен“/несъразмерен. Bulgarian Industrial Association
Но от гледна точка на правната логика:
- подобни режими вече са „минали“ при други държави членки (Франция, Португалия, Унгария и др.);
- Комисията досега ги приема, когато:
- са насочени към високорискови сектори;
- има обоснован риск за приходите;
- са технологично неутрални (не фаворизират конкретен доставчик).
5️⃣ Какво означава това практически
- След 1.04.2026 г.:
- Всеки търговец, който:
- има задължение да издава фискален бон, и
- използва софтуер за управление на продажбите,
➜ трябва да използва само софтуер от списъка по чл. 118, ал.16.
- Всеки търговец, който:
- „Не-СУПТО версии“:
- ще могат да съществуват само ако реално не управляват продажбите и не командват фискални устройства (примерно чист бек-офис/ERP с отделен front, или отчети без управление на продажби);
- но във всеки момент, в който софтуерът:
- управлява продажби в търговски обект, и
- от тези продажби се издават фискални бонове,
➜ той трябва да е СУПТО, т.е. в списъка + по Н-18.
- От гледна точка на ЕС:
- България не излиза извън това, което други вече правят, но:
- нашата имплементация е една от най-тежките по административна тежест и детайлност – това, което те пряко усещаш като разработчик и внедрител.
6️⃣ Обобщение
- СУПТО частта в този законопроект прави качествен скок:
➜ от добровольно към задължително сертифициране на всеки софтуер, който управлява продажби в търговски обект. - Това се вписва в общата тенденция в ЕС:
– Франция (NF525), Португалия (сертифициран софтуер + SAF-T), Унгария (NAV-сертифицирани POS + онлайн отчетност) – всички имат силни, централизирани режими срещу касовите измами. - На ниво ЕС право мярката стъпва на чл. 273 и 395 от Директива 2006/112 и не е само по себе си „забранена“, но:
- трябва да бъде пропорционална и да не дискриминира;
- ако Наредба Н-18 + списъкът на НАП правят влизането на нови (особено чужди) доставчици практически невъзможно или нерентабилно, тогава може да има казус пред Съда на ЕС/Комисията.
20 ноември 2025 г.
гр. София
Стефан Радев
